Ето я и моята историйка...

Хе, това е дълга история...
Като бях на 8 ми взеха ХП и Филосовския камък, ХП и Стаята на Тайните и ХП и Затворникът от Азкабан. Започнах да чета първата книга, ама щото тогава четях по-бавно, може би, и докато стигна интересното, аз се отказах да я чета. Обаче като станах 5 клас си казах ''Абе що не взема да чета малко?'' И такааааааааа, започнах да чета и прочетох първата книга за 2 дни, започнах втората, след това третата. Препрочетох няколко пъти и трите книги докато излезе ХП и Огененият бокал. Свърших я, после пак отначало: препрочитам от първата до четвъртата. Редовно следях по книжарниците за ХП и Орденът на Феникса, а през това време препрочитах отново, и отново другите книги, които имах. И най-накрая когато излезе и петата, бях на седмото небе от щастие, че има по-дебела книжка в ХП. Като я свърших, пак препрочетох няколко пъти всички части. С огромно нетърпение очаквах да излезе и шестата част, може би една от тези, с дълбок подтекст, както и да е, прочетох я, после пак я прочетох, първо неможех да повярвам, че Дъмбълдор е мъртъв, но като препрочетох още два - три пъти от първата до шестата книга, разбрах колко съм пристрастена, или по-точно вманиачена. Лягам си с Хари, ставам с Хари. Понеже от скоро имам нет, съм много щастлива, че има и много други като мен, които не ме мислят за...ненормална , че чета ХП. Това е най-най-най-най-страхотната книга! Обичам я! Няма да е зле да има повече от седем части за ХП!

На мен ми подариха Хари Потър и Философския камък за Нова година преди многооо години...първоначално не харесвах книгата,в смисъл-какво толкова специално можеше да има в някаква си книжка ,която да превузнася цял свят..но след като я прочетох-вече разбрах-това е най-стархотната книга на света!

При мене си стана съвсем естествено. Като се роди брат ми, HARRY - на български Харалампи, почна да троши всичко, до което се докосва. Тогава мама му измисли това име и почна да го изписва тъка на английски (защото си имаше планове за него), а когато, след като проходи, напипа всички чинии в къщи и ги потроши, мама му добави POTTER. Понеже беше голяма беля, аз много го харесвах. Даваше вид, че е добричък, но останехме ли сами, почвахме с щуротиите. Мама като се прибереше вечер само викаше - Лелее, ще ви убия, бе. И от там излезе гадния слух, че Хари ще го убият тази година. Това са глупости. Знаете ги майките. И все ставаше така, че Хари, като погледне кротичко иззад очилцата и мама решаваше, че аз съм направил всички бели и ме наказваше. Ама, аз нали съм си по-тъпия, не ми правеше впечатление. Ей така си растяхме двамата и станахме големи приятели. После Хари стана звезда и се прочу. Ама аз още си го обичам. Гаджето му нещо не ме харесва, ама ще свикне.