Северната кула:Астрономия (преподавател-girl)

а)определяне на времето;-Какво време професоре? За сеитба, жътва или за нещо друго?

В един стар ръкопис на баба ми пишеше че чародеите измислили начин за летоброене чрез СЛЪНЦЕТО. Вярно ли е това?

Разкажете ни нещо за другите видове календари, Професоре. Чувала съм, че освен слънцето за летоброене може да се използва луната примерно...

А може ли някой пример за използването на небесните тела като ориентир?

Уха! *потрива ръце* Домашно ще имаме ли?

А докога е срока?

Получих много хубави домашни. Ще постна две от тях.Наслаждавайте се!...


"... For in dreams, we enter a world that is entirely our own..." - Albus Dumbledore, Prisoner of Azkaban [the movie]
Felina, Рейвънклоу
Веднъж, в света, изцяло мой, се срещнах със звезда.
Попитах я: "Защо си тъй далече от света?
Защо не си сега до мен, блестяща красота,
да ти се радвам всеки ден, в коси да те вплета?"

А тя отвърна: "Ако знаеш повече за нас,
не ще поискаш ти до теб наблизо да съм аз.
Не си ли учила какво в сърцето ми гори?
Не знаеш ли, че смърт таи се в моите искри?

Нима в училище не ви ги казват тез неща,
та тъй наивно си мечтаеш да плениш звезда? -
Не сме блестящи камъчета да редиш в гердан.
Самият адски огън е в сърцата ни събран.

Наричат го синтез на термоядрената мощ.
Това е пламът, с който ярко светим всяка нощ.

В света ти водя се войни; вземи да си представиш,
че всички бомби някак си са заедно събрани

и вкупом се взривят, изпепелявайки без жал
де що е живо в рамките на континента цял -

повярвай ми, това е само хилядна частица
от ядрената мощ в най-мъничката ми искрица."

"О!" - казах аз, - "Това, което казваш, е ужасно!
Как може да си тъй жестока, а така прекрасна!
Не ще ли е добре да сте по-малко смъртоносни,
да можем да се доближим до вас, да ви докоснем -

И как издържате сами в безкрая на нощта -
Не е ли страшна тази ваша космична самота?"

"Самотно е," - отвърна тя, - "в космическия мрак,
и другите звезди на края на света са чак,

И няма кой да пита тъжно ли ми е сама,
когато без покой изгарям вечно в таз тъма
и огънят в недрата ми бушува, взрив след взрив,
без миг почивка или сън, необуздан и див,

и знам, че друго няма нищо в моята съдба,
освен във огъня си собствен да доизгоря -
защото няма нищо вечно, цикълът не спира:
дори звездите в крайна сметка гаснат и умират.

Но даже мъртва, аз ще съм си все тъй смъртоносна;
дори тогава, мила, няма как да ме докоснеш -
това е страшната цена за мойта красота -
във адски огън да живея и умра сама.

Но хайде погледни сега от другата страна.
Не ще го има твоят свят без нашта топлина.
Без страшната стихия вътре в моето сърце
Не ще усетиш слънчев лъч по своето лице,

не ще ги има нито хората, ни дните;
ни тварите в небето, океана и горите,
цвърченето на птички, дърветата, тревата,
вкусът на пролетта и ароматът на цветята;

и дума да не става пък за ден и нощ, за меки
червени залези и лунни сребърни пътеки,
за вяра и надежда или обич и мечти
и за ръце, протегнати към тайнствени звезди...

Когато се замисля аз за всички тез неща,
по-малко страшна става сякаш мойта самота,
и има смисъл огънят безспирно да гори -
животът ми, а и смъртта, са някак си добри..."

"Но виж ей там," - прекъснах я, - "на улицата, ето
едно момиченце с очички, вперени в небето:
не знае тя за ядрен ад и плазмени кълба:
"Звездичке," шепне, "изпълни ми, моля, таз мечта!"

Това момиченце е също като мен, до преди малко:
сега, когато знам какво си, някак си е жалко -
Дали ще вярва още във вълшебството във дните,
когато, като мен, научи нещо за звездите?"

Звездата каза: "Ако си разбрала поне част
от думите, които тази вечер казах аз,
ще знаеш, че вълшебството е истинско и живо -
и затова навярно сме за вас така красиви:

да носиш смъртоносна сила в своите недра,
но да я претвориш в живот, в мечти и красота;
да вдъхновиш безброй деца да вярват в чудеса:
това ако не е вълшебство, аз не съм звезда..."

Звездите
(Съчинение)
На chiqui – Грифиндор

Тайната на Вселената винаги е привличала човека със своята неизвестност. Ние насочваме поглед към небето и не виждаме само горещи светлинни тела, а страници от историята на човека. Защото всяка една звезда е част от тази история.
Звездите се променят с течение на времето. Техният блясък се произвежда от това, че те отдават светлина, топлина и други видове излъчвания. Всяка една звезнда притежава химични и физични свойства като маса, светимост, химичен състав, определена температура на външния и на вътрешния слой.
Образуването на звездите става между звездните облаци от газ и прах, в които водородът е основен градивен елемент. Тези облаци са единствените места където звездите могат да се раждат. Дори и в този момент в нашата Галактика се раждат множество звезди чрез гравитационен колапс на газовото прахово вещество в междузвезните молекулярни облаци, чиято маса е многократно по-голяма от масата на отделните звезди. Колапс е термин, който идва от латинският език и означава свиване. Видовете звезди са: Слънцето, Полярна звезда, Двийна звезда, Бели Джуджета, Черни Джуджета, Жълти джуджета, Червени джуджета,.
Най-интересни сред тях са белите джуджета. Те се наблюдават трудно поради ниската си светимост. Открити са повече от 1000 такива звезди и то главно около Слънцето. Предполага се, че 10% от звездите в нашата система са от такъв тип. Белите джуджета изобщо не приличат на познатите ни газови кълба, каквито са обикновените звезди. Веществото на белите джуджета се състои от плътно разположени едно до друго ядра, образуващи кристална решетка, между които се движи изроденият електронен газ. По физичните си свойства това вещество наподобява металите. В него енергията се пренася към повърхността на звездата чрез топлопроводност както по метален прът, нагряван от едната му страна. Белите джуджета светят само за сметка на своята вътрешна енергия.
Съзвездието е участък от небесната сфера с всички проектиращи се върху него от земна гледна точка небесни обекти. Съвременната астрономия дели небето на 88 съзвездия. Границите им се очертават с прекъсната линия по кръговете на небесните паралели (деклинация, β) и дъгите на небесните меридиани (ректасцензия, α) по Екваториалната координарна система. На латински "съзвездие" се превежда "constellatio" и означава колекция (т.е. група) от звезди. В древността "съзвездия" са наричали изразени групи звезди, които помагали да се запомни картината на звездното небе и с тяхна помощ хората да се ориентират в пространството и времето. Всеки народ си имал своите традиции при разделяне небето на съзвездия. Определените от съвременната астрономия съзвездия и включените в тях ярки звезди в болшинството си носят имена, традиционни за европейската култура. Звездите, образуващи едно съзвездие, са разположени на най-различни разстояния от нас. Освен звездите, в различните съзвездия могат да бъдат видяни както много далечни галактики, така и близки обекти от слънчевата система. Всички те в момента на наблюдението се отнасят към даденото съзвездие. С времето, обаче, тези обекти могат да се преместват от едно съзвездие в друго. Това е присъщо най-вече на близките и бързо движещи се обекти: Луната, например, прекарва в едно съзвездие не повече от 2-3 денонощия, а планетите от няколко денонощия до няколко години. Дори някои близки звезди през последното столетие са преминали границите на съзвездия. Названията на съзвездията са дадени в чест на персонажи от гръцаката митология като Андромеда, Касиопея, Персей, на животни като Лъв, Дракон, Голяма и Малка мечка, на забележителни открития от миналото и настоящето като Компас, Везни, Жертвеник, Телескоп, или на фигури като Триъгълник, Стрела, Южен кръст. Често някои от звездите в съзвездията имат собствени имена като Сириус от съзвездието Голямото куче, Вега в съзвездието Лира и тн. Като правило, името на звездата, свързано с името на съзвездието, обозначава части от тялото на митичният герой или животно.
Звездитеса били изучавани от хората още от древността. Първите, които са наблюдавали звездите, са били египтяните. Те ги наблюдавали, за да определят началото и края на даден сезон, да предвидят кога времето е подходящо за земеделие, за да разгадаят бъдещето. Това наблюдаване на звездите продължило и през средновековието, когато човекът по звездите се ориентирал кога е време да изоре нивата си или да събере реколтата си.
Съзвездията са паметници на древната култура на човека, неговите митове и неговите първи интереси към звездите. Те помагат на историците по астрономия и митология да разберат начина на живот и на разсъждение

Професоре, какъв точно вид звезда е нашето Слънце?

Слънцето е звезда джудже, нали. професоре?
А, професоре, защо тези намеци бяха отправени към мен ?