Човече

Искам да кажа, че аз не съм "майката" на разказа. И понеже не е мой, ще поствам по по-кратки постове.
ПП Да знаете, всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни


Портрет

Е... сигурно се чудите коя съм, що съм... защо и как попаднах в този разказ... На кратко казано-дълга история, която смятам да ви разкажа...
Било през юни, когато съм се родила. След няколко часа родилни мъки, някакво бебе проплакало... интересно, но това съм била аз.
Родила съм се с две залепени пръстчета на краченцата, и досега съм така.
Казват, че съм била сладко бебе-с тъмна косичка и подути очички, които много след раждането ми са видели светлина.
Много обичах да играя на криеница, по детски, естествено, и на майки. Сега вече нямам никакво намерение да се връщам към тези, според мен, вече досадни навици. Но от един не мога да се откажа-дъвкането на дъвка. Било ми е любимо преди, любимо ми е и сега, макар да са минали седемнадесет години от първата ми глътка въздух.
Смятам да спра да ви досаждам с, както ги наричам аз, лапешките ми дни.

(Следва продължение)

Когато ставам сутрин, първото нещо, което правя е да се погледна в огледалото. Какво виждам?Сега виждам едни буйни кестеняви коси и тъжни зелени очи, които по най-сънливия начин гледат своя образ в огледалото.
Жалка гледка. Преди виждах себе си като усмихнато, щастливо момиче, едва тринадесет годишно, което току щo опознава света. Уви, вече не е така.