Любов...

С наближаването на свети Валентин нещо ми стана и на мен..и реших да пусна и такава темичка(Ли,Коце-ако искате-трийте я)..мисълта ми е-какво мислите за любовта?Съществува ли тя изобщо?Или само юе си четем за нея по книгите?Има ли такава пълнота на чувствата и в живота(както при Хари и Джини например),възможно ли е изобщо?Или всичко са само празни приказки?И..какво мислите за несподелената любов,или даже да не е точно любов-просто харесване?то всъщност повечето потребители сте на по 13,и аз не съм кой- знае колко повече и темата може би е малко странна,но ми се струва невъзможно поне веднъж да не сте искали някой да ви обърне внимание,специално на вас,само за вас...и вие да сте щастливи само като си мислите за този човек..дори и да знаете,че любовта е само една химера,че вие и той/тя сте просто несъвместими,като линии,които никога няма да се пресекат ...дори там някъде..в мечтите...и все пак да мечтаете....

Az mislq che lubovta m/u dvama moje da sushtestviva.
Hm! Neshto interesno...
''Nikoga ne se celuvai pred vhodnata vrata, zashtoto lubovta e slqpa, no susedite ne sa !

Мислейки си за това ме боли! Някак ми става хубаво, но и боли. За мен в момента това е любовта - болка, която за съжаление не може да те убие, а само те измъчва. Теоретически ми напомня за инквизиторско мъчение ако на чувствата се отговори, вероятно не е така, за съжаление не знам. Но нали все пак сме тийнейджъри....накрая скъсваме и какво-същото. Болка! (леле, какви чувства са ме обзели...ще припадна)

Мммм, любовта... Ах, колко любима тема ми е тая направо.... Честно казано се съмнявам дали съм изпитвала такова животно любов, но каквото е близко до него винаги го е имало в излишък даже. Ами какво да ви кажа. Аз не искам да вярвам в любовта, защото до сега единствената "любов", която съм срещала е несподелената. Или се прецаква нещо, или друго нещо, или трето, четвърто и така по редичката. Дали ще се прецака първият ден, първата седмица, първият месец, първата година... Има ли значение? В крайна сметка резултатът е същ - все нещо ще ти пре**е цялото удовлетворение. А няма ли полза от любовта, то тя за какво е? Да имаме тема за разговор?? А хората се прецакват постоянно. Всяка сутрин, всяка вечер, всеки ден. Когато си мислиш за момчето, което харесваш, когато си спомниш за онзи, който непрестанно те зяпа, но две думи не може да свърже в изречение, когато видиш как някоя "преливаща от щастие двойка" се натиска по коридорите в училище. По-скоро ми идва да повърна, от колкото да се разнежа. Но то аз съм частен случай - просто имам удивителната способност да руша всичко, до което се докосна. Да не говорим, че намеци, натвърди, такива неща при мен няма - или ми го казваш без увъртания, или по-добре не се хаби. Пък любовта... Хах, нали знаете какво е карък... Еми едно такова като мен в любовта е. Всичко, което някога е ставало в "любовен план" е било близо до катастрофата... То може и да се очаква де - за момиче като мен... И все пак е жалко. В смисъл.... последният човечец, които си харесах съвсееееееееем лекичко не го виждам с месеци, а когато го видя аз се държа надменно, а той като кретен. Не, не ми пречи, даже по-добре. Така няма да имам възможност да тръгна с някакъв малоумник. Така де, аз знам, че той не е, но не съм сигурна, че той знае, че аз зная, което малко затруднява комуникацията. Това го казах, сякаш такава съществува... Няма значение. Айде, от мен да мине, реших да си избера друг. Ама не. Същият този идиот ми бърка в мозъка и просто... Като го сравнявам с всички няма как да стане. И за това някои яки хорица са просто отрязани от корен. Но нямат нещото, което той има, нали... затова няма да са те... А какво има той? Ми нищо!!! И от там идва целият проблем. Защото когато съм на 20см от него просто изключвам, а не мога дори да му го кажа, защото той е просто... ужасен. И остави, че никога няма да разбере за какво му говоря, той дори няма да схване, че това е нещо важно за мен. Не защото той е глупав или нещо... Просто аз съм... особено с него...
Така че това е любовта - когато погледжеш в очите на този човек да не виждаш нищо друго, да не чуваш нищо освен сърцето му, да не искаш нищо друго освен да го целунеш, да го прегърнеш... изобщо да почувстваш, че той те познава, да му разкажеш всичко само с един поглед и той да те разбере и на свой ред да ти разкаже за себе си. В любовта я няма онази неловка тишина. Всеки жест, всяко трепване, всеки поглед сами по себе си казват достатъчно. И това продължава докато не се върнеш в реалността, осъзнавайки, че момчето пред теб не е за теб, че на него може да не му пука за теб, че ти си просто стара приятелка за него и изобщо... осъзнаваш, че той те е попитал нещо, а ти просто не си бил там... а в някоя страна на мечтите, където всичко е перфектно. Ама тук не е. Та това е любовта... Чакай да те смачкаме, че видиш ли, ти си си позволил да се влюбиш - убийте го, той е влюбен!!! Не и тук, приятел... Любовта... в някой друг живот някъде другаде... или просто за някой друг...