Кака ви

Добре заварили. Силвия съм, на 23 - хаха, май съм най-дъртото нещо тука Питайте каквото ви душа иска.

хахах,здр како - радвам се ,че си тук!
та..на въпроса...
Любим герой от ХП?и защо?
Място,което искаш да посетиш?

metal_girl написа:

Здравей! Как се запали по ХП?
Кой е любимият ти цвят?
Любим филм и актриса?
Каква музика слушаш?Любими групи, изпълнители и бля бля бля?

Здравей... ами, да давам по ред:

Как се запалих... чакай да видим... ами по времето, когато книгите почнаха да излизат у нас, вече бях доста пораснало дете и не мислех, че ще са ми интересни. После се запилях по едни тежки чужбини и в един момент се оказа, че нямам нито едно свястно фентъзи под ръка, и се заоглеждах по махленските книжарници, и за късмет единственото нещо от жанра беше ХП... Реших да се прежаля и си купих първите две. Резултатът - на следващия ден се върнах и за другите две. (По онова време Огненият бокал тъкмо беше излязъл.) И... ей ме на, безвъзвратно пристрастена

За любимия цвят - ами, за гледане - в зависимост от настроението ми - синьо (ако съм тъжна) или зелено (ако не съм); за дрехи - черно и бяло. За всякакви настроения

Льбим филм нямам, ако не броим Star Wars, ама както винаги казвам, това не го смятам за филм, то е религия... Актриса - харесвам Катрин Зита като визия, иначе любимци и любимки си нямам.

Музика слушам всякаква. В момента съм на джаз вълна, но във фонотеката ми си правят компания Gregorian, Шакира, Андреа Бочели, Пинк, Therion, Yngwie, Depeche Mode, Ахат и Фамилия Тоника... и прочие... Имам слабост към саундтраци. Тишината също ми допада

water_lily написа:

хахах,здр како - радвам се ,че си тук!
та..на въпроса...
Любим герой от ХП?и защо?
Място,което искаш да посетиш?

Драго ми е, и аз се радвам

На въпроса...
Любим герой... аах... Снейп... Защо?... Защото се е получил толкова истински, че направо очаквам да се измъкне от някоя страница в плът и кръв; защото и положителните, и отрицателните му страни са страшно убедителни, защото е носител на такава очарователна двойственост, жив символ на борбата между доброто и злото и показател за това, дали подсъзнателно вярваме или не във възможността за спасение и светлина в дъното и на най-мрачния тунел... накратко, защото окло него се върти най-вълнуващата интрига в целия разказ...

Да посетя, ами, у нас - Рилските езера и връх Мусала; по света - московския Кремъл, Корнуол (някой ден ще се разберат дали е в Англия или Уелс, или отделно и от двете ) , манастира Шао Лин в Китай и Сфинкса в Египет. И при първа възможност - снимачната площадка на някой от ХП филмите естествено.

От къде си и мнението ти за 7-мата книга-Дали Хари ще умре?

Dessito: от Пловдив съм. Колкото до това дали Хари ще умре, мисля, че не. Не само защото така ми се иска, а най-вече защото, колкото и драматизъм да е вкарала Джо досега, това е все още приказка за деца, а не трагедия. А и да не забравяме милионите молби "Не убивай Хари!", с които феновете я засипват в последните години; Джо би трябвало да е наясно, че убие ли го, половината й фенове ще я намразят, от което тя няма сметка (само един пример: голяма част от сегашните маниаци НЯМА да си купят последната книга, ако знаят, че Хари накрая умира + няма и да отидат да гледат последните два филма + няма да доведат приятели,близки и т. н. + няма да похарчат и стотинка повече за нищо, свързано с Хари Потър = значителен отлив от потенциалната клиентела => ЗАГУБА). Разочарованието е страшна унищожителна сила, а ХП индустрията и след последната книга и филм има да прави големи печалби, стига да държи феновете щастливи.
Разбира се, напълно е възможно Джо пет пари да не дава за феновете и индустрията и най-безцеремонно все пак да си го прати на оня свят в името на собственото си душевно спокойствие, но някак си не ми се вярва да е така...

AGENTA: Защо "нещо като"? Аз СЪМ ви кака, и още как Иначе уважаване и почитане не отказвам Нали знаеш - дават ли ти, взимай

От латинското felis, общо название на сем. котки или англ. feline, котка, котешка; навремето имаше едно анимационно филмче SWAT KATS, там една героиня така се казваше.

защо "ако е Дарт Вейдър". Трябва да е Дарт Вейдър, само той си заслужава.
Обаче да чуем мнението на кака

Божке, много ясно, че е Дарт Вейдър, ам'чи кой друг...

да те питам имаш ли линк със снимка

Admin:
Разрових се и намерих няколко, които стават за показване, но имат нужда от малко обработка, преди да ги кача някъде, защото са огромни... не ми се занимава сега... ще го свърша някой от тия дни.

girl:
Сервирам хапване и пийване на разни идиоти на 10 км високо в небето. Не, сериозно. Стюардеса съм.

Ами като всяка работа си има добри и лоши страни, но добрите са повече! Затова не смятам в скоро време да я сменям

Това й е най-хубавото на тая работа, не стига че обикаляш света, ами и ти плащат да го правиш...

Разбира се, има го и неприятният момент, че когато пристигнем където и да е, обикновено нямаме много време преди да тръгнем обратно (повечето ни дестинации са средно с по 24 до 36 часа престой), така че за това време трябва да се преборим с умората и часовите разлики, да ходим, където ще ходим, да обиколим каквото смогнем и да поспим няколко часа, че да имаме сили да работим на обратния полет. Не всичко е цветя и рози... но при добро планиране всичко е възможно

уау-стюардеса-поне звучи страхотно-вълнуважо и интригуващо(а доколоко е така нз..)-Хах,ами...кои мерста си посетила из света тогава?И кое от тях ти е любимо?

да те питам от любопитство: как ти остава свободно време за седене пред компа като си стюардеса

water_lily: Поскитала съм доста...

В Европа - Лондон, Манчестър, Париж, Франкфурт, Мюнхен, Берлин, Виена, Цюрих, Атина, Рим, Милано. Яд ме е, че все не ми се пада Мадрид, много искам да отида там.

В Африка - Йоханесбург и Кейптаун в Южна Африка, Найроби в Кения.

В Азия: Индия - Делхи и Тривандрум; Шри Ланка - Коломбо; Филипините - Манила и Себу; Тайланд - Банкок; Малайзия - Куала Лумпур; Япония - Осака; Китай - Пекин и Шанхай; Хонг Конг; Сингапур.

Любимият ми град е Виена...

В началото се дивях много на азиатската екзотика, но сега смятам, че много повече харесвам Европа. Азия може да е екзотична и очарователна, но също така е доста мръсна, поне в по-голямата си част. И климатът не ми понася, през влажните сезони става трудно за дишане...

Admin: Ами и аз като всички работещи хора имам почивни дни, понякога няколко накуп.

Здрасти!
Малеее, ти почти целия свят си обиколила!
Та, по темата:
1.Какво е да пътуваш в самолет?(досега не съм пътувала)
2.Коя е най-голямата ти мечта?
3.Какво най-много ти хареса във Виена?

хах,да отбележа,че обожавам дългите ти,изчерпателни постове!
1.Без какво не можеш?
2.Опиши се с 3 прилагателни,3 съществителни и 3 глагола..

ПП-какво мислиш за мен*гледа невинно*(боже,колко съм нагла..)

Окей, ето ме пак на линия.

dqvol4eto666:

Какво е да пътуваш със самолет... ха, сега ме караш да се замислям!

Спомням си, че първия път, когато пътувах, ми беше страшно интересно и забавно, въпреки присъствието на една колежка, която се беше вкопчила в ръката ми, посивяла от ужас, и пищеше при всяко по-силничко друсване. По едно време ми писна и й казах да спре да се превзема, а тя най-неочаквано ми се озъби: "Ти пък кво се правиш, че не те е страх!"
Бях толкова шашардисана, че си останах със зяпнала уста и така и не намерих какво да й отговоря. Ами не ме беше страх. Не се правех. Беше ми интересно. Но това явно беше толкова невъзможно и невъобразимо за момичето до мене, че нямаше смисъл да се напъвам да я убеждавам, така че свих рамене и си замълчах...

Изглежда по отношение на летенето има два вида хора, едните изпитват някакъв необясним (за мене) и напълно неоправдан (пак според мен) страх и няма смисъл да им се обяснява, че това е доказано най-безопасният вид транспорт... Другите пък имат някаква романтизирана представа за това като за някакъв вид приключение, и преди да се окажа на сегашната си работа, аз се числях към тоя тип. След две години опит във въздуха вече нищо романтично не намирам в летенето. Не повече отколкото в пътуването с влак, примерно. Нека да спомена също, че усещането е коренно различно в зависимост от това дали си пътник, или екипаж... в първия случай нямаш друга работа освен да хапваш, да пийваш и да се развличаш както можеш (за да си отвличаш мислите от притеснението дали ще си хванеш следващия полет... хехе...); във втория случай бачкаш като луд и обикновено не ти остава време - че и сили - за философстване доколко е романтично и интересно това, че си във въздуха...

Иначе от чисто физическа гледна точка (като пътник):

(прочетох какво съм сътворила и май не е зле да му туря заглавие "Пътуване със самолет for dummies" и да го публикувам... хах!)

Имаш сравнително неудобна седалка и ограничено място, където да натикаш багажа си. Ако носиш нещо чупливо, по-добре е да не го оставяш в отделенията за багаж на милостта на другите пътници - при първа възможност ще стоварят отгоре му нещо тежко и огромно. Ако полетът ти е дълъг, моите съболезнования - най-вероятно на слизане ще чувстваш краката си отекли и схванати, защото почти няма място, където да ги протегнеш. Ако пътникът пред теб реши да наклони облегалката си назад, за да се разположи по-удобно, ще имаш ограничено място и пред носа си. В такъв случай моят съвет е да наклониш и ти своята, и да му мисли този зад тебе...
Не е лошо да обърнеш внимание на демонстрацията по използването на кислородните маски и спасителните жилетки, колкото и комично да изглежда. Да не дава Господ, разбира се, но няколко секунди внимание може да ти спасят живота, стане ли някоя беля.
По време на рулирането ще се чувстваш като в автобус, само че двигателите са по-шумни и вибрациите от пода доста по-силни. Самото излитане залепя гърба ти за облегалката и ако в този момента гледаш през прозореца, ще видиш как хоризонтът се накланя и сградите стават все по-малки. По някое време ще се изкачите над облаците и ако ти е за първи път, гледката може да ти спре дъха. (След известно време и това втръсва, но в началото е очарователно.) Ако очакваш шумът от двигателите да намалее, очаква те разочарование. Бученето си остава. Просто ще трябва да свикнеш с него.
докато самолетът не е спрял да се изкачва, не е добра идея да ставаш от мястото си - ще се чувстваш все едно си застанал на стръмен склон, който се тресе под краката ти. След хоризонтирането (кога е това, ще разбереш най-често по угасването на знака с предпазните колани) няма проблем - можеш да станеш, да се протегнеш, да отидеш до тоалетната... макар че стюардесите вероятно ще те псуват наум, защото по това време обикновено вече ще са изтикали количките по пътеката, за да започнат да раздават таблички. А самолетните пътеки са неудобно тесни и да се разминеш с количка е... добре, не е невъзможно, но нека кажа само, че си е предизвикателство...
Ще ти сервират каквото се намира за хапване на конкретния полет, ще ти предложат и най-различни неща за пиене; няма да ти откажат и алкохол, ако си поискаш (и ако политиката на компанията го разрешава). Ако ожаднееш по-късно, след края на обслужването, не се притеснявай да се обадиш. Може да отнесеш някоя мислена майна, но на тях работата им е да ти сервират, все пак. И то с усмивка
Ако знакът с предпазните колани светне отново, това може да означава две неща: снижаване и следователно подготовка за кацане; или, ако до пристигането има още много време - навлизане в турбулентна зона. В тоя случай най-умното нещо, което можеш да направиш, е да си седиш мирно и кротко със затегнат колан. Турбулентността може да варира от безобидно друсане до яко подмятане насам-натам, и ако е от по-лошите, се случват неща като чупене на глави. Сериозно ви говоря.
Когато стане време за кацане, ще те помолят да си затегнеш колана, да си прибереш сгъваемата масичка, да си изправиш облегалката и т.н. Ако си на хубав самолет с приличен пилот и в добро време, ще усетиш кацането като две сравнително нежни друсвания почти едно след друго. Ако някое от горните три условия не е изпълнено, друсванията (особено второто) може да са доста неприятни. Лошото е, че почти няма какво да направиш по въпроса


Уф, пак съм изписала цял ферман. Добре, оттук нататък ще давам по-кратко.

най-голямата ми мечта е... да пилотирам самолет. Наистина.

Във Виена харесвам всичко - от времето до стила на сградите... Всъщност най-веселия ми спомен от там засега е от един стрипийз клуб


water_lily:

Цитат :

хах,да отбележа,че обожавам дългите ти,изчерпателни постове!

поздравявам те с този, значи...


на въпросите:

1. без книги. И фентъзи, в частност. Ако не съм си взела седмичната доза фентъзи, зъбите ми се удължават, появява ми се странен блясък в очите, почва да ми расте козина и тръгвам да върша странни неща

(Абе... то майтап, майтап, ама не е далече от истината...)

2. хм.


страстна
справедлива
интелигентна

лабиринт
пътуване
надежда

искам
обичам
вярвам в чудеса (това последното е цяла фраза де, не само глагол, ама ми приляга)

За теб... мисля, че си симпатяга и че приятелите ти са късметлии; и се радвам на всички добри думи от теб по мой адрес... като цитата по-горе *гледа не толкова невинно*