Разбира се , че с всяка изминала година ще се държи все по-различно.Той израства, научава повече за живота и узрява, при това много по-рано от връстниците си, защото има необиквена съдба.Така да се каже, след всичко, което му се струпва на главата, няма начин да бъде същия.Още от малък е трябвало да се доказва, тъй като му се е паднала честта да бъде Хари Потър, да бъде Избрания, т.е. да носи цялата вселена на плещите си.Той е трябвало да бъде най-добрия .
В първата книга Хари е наистина доста невинен
, но това естествено е нормално, тъй като едва тогава навлизаше в нещата, научаваше, че е магьосник и това му е дошло като гръм от ясно небе.А това е много за едно дете.В първия момент, когато Хагрид му го каза, Хари не повярва.Той не беше подготвен за онова и докато навлезе в същината е нужно мнооого време.
Това е дълъг път, който обаче не завърша с Ордена на феникса, а с Нечистокръвния принц.В Ордена Хари действително много крещеше , беше много раздразнителен, дори хвърляше вещите на ДД
и пр.Е, естествено, че могат да се намерят причина за тази негова агресивност - кръстникът му умря, от министерството го подлагаха на какви ли не изпитания, натресоха му Ъмбридж, плюеха го , задето казаваше истината за ВД и др.Но има и още нещо - не трябва въпреки всичко да забравяме, че Хари беше тогава още в пубертета, което му е дошло в повечко
, докато забележете, в последната книга е много по-спокоен и уравновесен.Тогава вече е надраснал тези неща, приел е смъртта на Сириус и се е примирил.Израснал е духовно и е помъдрял, особено в края й.Въпреки това има да научи още много неща в последната книга.
Не мисля, че не трябваше да се върне там след първата си година, напротив, не училището го променяше (макар, че и то играеше някаква роля), а това, което ставаше с него.Преживяванията му.Той така или иначе щеше да си научи житейския урок, дори и да не стъпеше в Хогуортс.Но все пак по-добре , че остана
.